Нарушения в ерекцията

Еректилната дисфункция, често наричана импотенция, представлява невъзможност за осъществяване на ерекция или достатъчно дългото й поддържане за нормалното протичане на половия контакт. Честотата на този проблем е изключително висока и макар, че засяга предимно мъже след 50-те, той може да настъпи във всяка възраст. Случайни епизоди на полова немощ могат да засегнат всеки мъж и те са съвсем нормални. Нормално е също с напредване на възрастта мъжът да чувства промяна в еректилната функция – необходимост от по-дълготрайна стимулация, намаляване степента на ригидност на пениса, промяна в оргазма или еакулацията. Когато обаче нарушенията в ерекцията са постоянни или често настъпващи, зад това се крие медицински проблем (включително и психологичен), които изисква консултация със специалист. Мъжете трябва да знаят, че днес повечето случаи на еректилна дисфункция са лечими, а това позволява те и партньорите им да водят пълноценен живот. желе за ерекция
Как настъпва ерекцията?
Централна роля в еректилната функция на пениса играят двете пещеристи тела, разположени по неговата дължина. Те представляват сложна тъкан от гладки мускули и съединителна тъкан, затварящи малки кухини, свързани с крайни разклонения на артерии и вени, отговорни за кръвонапълването и съответно кръвооттичането на телата. Ерекцията настъпва или вследствие рефлекс от механично дразнене на пениса, или вследствие емоционална стимулация. Това води до отпускане гладките мускули и увеличаване притока на кръв при блокиране нейното оттичане. В този процес сложно кооперират централната и периферна нервна система, съдовата система, както и ендокринната. Еректилна дисфункция може да настъпи при увреджане на някое от нивата на нейния контрол.

Какво може да причини еректилна дисфункция?
- травми на главния и още по-често на гръбначния мозък
- неврологични заболявания като мултиплена склероза и диабетна невропатия
- туморни, засягащи инервацията
- сърдечно съдови заболявания, особено атеросклерозата, което може да наруши кръвоснабдяването на пениса
- всички фактори повишаващи риска от атеросклероза и усложненията и като исхемична болест на сърцето и др. могат да предизвикат импотенция – тютюнопупене, затлъстяване и др.
- хормонални нарушения като хипогонадизъм (нисък тестостерон), хиперпролактинемия и др.
- хронични заболявания, засягащи бъбреци, черен дроб - злоупотреба с алкохол, наркотични вещества
- психологични проблеми – стрес, притеснения в семейството, на работното място и т.н., депресии. Притеснения относно самата полова еректилна дисфункция могат да я влошат.
- медикаменти за контрол на високото кръвно налягане, антихистаминови препарати, антидепресанти, транквиланти, средства, потискащи апетита, медикаменти, използвани при язва като Cimetidine
- операции, при които са засегнати нервите, отговорни за ерекцията, например оперативното отстраняване на простатата

  

Изясняването причината за смущенията в ерекцията може да наложи провеждането на различни изследвания. Давността и характера на оплаквания на пациента насочват лекаря към естествовото на проблема, както и налични данни за травми, операции, терапия с медикаменти, злоупотреби, данни за съпътстващи заболявания. Сведения от прегледа могат да наведат на  мисълта за хормонален, съдов, неврологичен, психологичен проблем. Допълнителна информация носят още ред лабораторни или образни изследвания.

Какво предлага съвременната медицина в борбата със смущенията в ерекцията?
Лечението на импотенцията в много случаи може да се сведе единствено до промяната в някои навици – като спиране на тютюнопушенето, отслабване, коригиране на хранителния и двигателния режим. В случай, че в основата на проблема стои медикаментозна терапия, тя трябва да бъде променена от съответния специалист. Когато оплакванията са на психологическа основа, важно е да намерим начин да се справим със стреса, да лекуваме депресията. Психотерапията също намира своето място. При злоупотреба с алкохол или наркотични средства – прекратяването им подобрява симптоматиката. Рядко е възможно лечение свързано със самата причина – такива са например хормоналните проблеми. При нисък тестостерон се налага заместително лечение с андрогени , а при хиперпролаткинемия – лечение с бромокритин (антагонист на пролактина).

В повечето случаи терапията цели осъществяването на ерекция, независимо от причината, довела до нейното смущение. Най-широко използвани са препаратите от групата на фосфодиестеразните инхибитори. Те действат на ензимно ниво като поддържат достатъчно дълго гладките мускули в пещеристите тела отпуснати, което осигурява нужния кръвен приток. Такива медикаменти са Viagra (Sildenafil), Levitra (Vardenafil HCl), Cialis (Tadalafil). Тези средства подобряват самата ерекция и продължителността и. Те не могат да предизвикат такава. Приемат се около 1 час преди очаквания полов контакт не повече от един път на ден и не повече от три пъти седмично. Преди взимането на подобен медикамент е желателно провеждането на консултация с лекар в случаите, когато се приемат и други медикаменти. Особено опасна е комбинацията с нитрати, използвани при хиертония, исхемична болест на сърцето, както и алфаблокери. Съчетаването ефекта от посочените средства може да доведе до значително понижаване на кръвното налягане, в резултат на което да настъпи замайване, причерняване, колабиране. Самите сексуални взаимоотношения могат да предизвикат сърдечен инцидент и взимането на тези препарати при рискови пациенти е желателно да става след консултация със специалист.

Препаратът Tribestan се прилага както при смущения в ерекцията, така и за повишаване на либидото и проблеми със сперматогенезата. Съществуват препарати, които съдържат различни комбинации от йохимбин, витамин В6, цинк, екстракти от Ginkgo biloba. Предлагат се и различни препарати на билкова основа, които имат по-скоро психологичен отколкото патогенетичен ефект. Друго средство на избор при еректилна дисфункция е препарата Alprostadil(Cavarject), които се метаболизира до Простагландин Е и също релаксира гладките мускули в пещеристите тела и подобрява кръвонапълването. Той се прилага инжекционно в основата на пениса, като местата се редуват (ляво и дясно). Той предизвиква ерекция в рамките на 5 до 20 мин, която продължава около час. Обучението за прилагането на препарата, както и предупреждаване за някои странични ефекти се прави от специалист. Инжектирането става със специален набор, включваш тънка игла, което осигурява минимална болезненост. Този препарат може да бъде прилаган и интрауретрално чрез специален апликатор (в пикочния канал). Този метод също може да е болезнен до известна степен. Една от възможните странични реакции на алпростадила е продължителната ерекция – приапизъм над 6ч.
Освен медикаментозна терапия, при еректилни смущения приложение намират и някои апарати, действащи чисто механично. Те работят чрез вакуум, осигуряващ напълването на пещерисите тела с кръв и увеличаване размерите на пениса. Апаратите притежават еластичен пръстен, който остава в основата на пениса до края на половия контакт.